Кристо Стоичков: Искам филмът за Стоичков да остави послание и да докосне хората

Подкрепената от WINBET лента ще се казва „Стоичков - Имало едно време в България“

Вече добилият популярност Кристо Стоичков, който ще изиграе Христо Стоичков в биографичния филм за Камата, навършва днес 29 години. Рожденият му ден съвпадна със събитие на създателите на лентата, на което бяха представени официалните визии, както и фотосесия със снимки на актьора, претворяващи някои от най-великите моменти в кариерата на №8.

Авторите на подкрепения от WINBET супермащабeн проект, за който отсега е ясно, че многократно ще надхвърли пределите на България (също като Ицо) обявиха името на филма: „Стоичков. Имало едно време в България“. На английски то е “Stoichkov - Against all odds“.

Кристо, който е роден край Барселона, но е живял в Каталуня само три месеца, спечели риалити формата „Вече играеш… Стоичков“ по NOVA и бъдейки актьор по професия е на път да изиграе ролята на живота си.

Лентата ще покаже най-значимите събития от живота и кариепата на легендата на световния футбол, като режисьор е Мартин Макариев. В креативния екип влизат още продуцентът Александър Сано, журналистът Владимир Памуков, проследил почти цялата кариера на №8 и написал биографичният бестселър за живота му, и сценаристът Георги Ангелов. Международен партньор по реализацията и разпространението на филма е Cloud9 Studios.

Кристо Стоичков и Мартин Макариев, фото: Дориян Тодоров, Екип Продукция

• Кристо, вече стана ясно, че си се появил на бял свят в Тарагона, Каталуня и причината да се казваш Кристо е твоят баща, който е голям почитател на Христо Стоичков. Колко време живя в Испания?

• Само три месеца след раждането ми, след което сме се прибрали в България, така че нищо не помня оттогава.

• Имаш ли спомен от детството или юношеството, свързан с Христо Стоичков, нещо, което много силно да те е впечатлило?

• В семейството ми имаше много разкази за Стоичков, не само от баща ми, а от всички. Мой личен спомен е, когато гледах у дома неговия бенефис „50 години номер 8“ (бел. ред. на 20 май 2016 г. в София, когато Кристо е бил на 19 г.).

• Предвид и връзката между баща и син, когато става въпрос за футболна принадлежност, какво от любовта на твоя баща към Христо Стоичков изпъкваше най-много?

• Най-вече за личността на Христо Стоичков, дори не толкова за футболиста, а какъв човек е той. Това със сигурност е повлияло на моето възпитание, най-вече по отношение на примера. Да се уча от г-н Стоичков и от хора като него, да се стремя да бъда като тях заради качествата, с които са постигали успехи. Например, с качества като борбеност, хъс, неукротима воля… Все наложителни неща за един мъж, според мен.

• Ти притежаваш ли тези качества?

• Винаги съм се опитвал и сам да се възпитавам в тях, така че се надявам доколкото е възможно да съм успял.

• Каква е историята ти с футбола, тренирал ли си организирано в школата на клуб?

• Не, не в клуб. Тренирал съм в училище и съм играл в селски отбор. Имахме и тренировки, но тук не говорим за професионален процес. Цял живот съм играл футбол на любителско ниво. Сега тренирам усилено за филма - сам и с персонален треньор, за да вляза в образа максимално.

• В първия епизод на риалитито „Вече играеш… Стоичков“ режисьорът Мартин Макариев каза, че общото между живота, киното и фитбола е, че и трите са отборен спорт.

• Абсолютно е така!

• А какво друго свързва футболът и киното?

• Много неща. Например отдадеността, защото ако си се посветил на нещо и искаш да ти се получи по най-добрия начин, се изисква да си отдаден на 100 процента. Това важи за всичко, не само за киното и спорта. И да, наистина са отборни спортове, защото в такъв процес всеки човек е важен. Ако говорим за кино, още от началото, от първите репетиции, та стигнем монтажа и последния детайл накрая. И всички хора в процеса са важни, те взаимно си дават енергия и когато са добре насочени корабът върви в правилната посока.

• Вълнуваш ли се от това, че филмът ще се гледа по целия свят? Притесняваш ли се от това?

• Аз не гледам на нещата в тази посока. За мен най-важното е да оставим на хората хубаво, истинско послание. Това послание да ги докосне, ако може да ги направи по-добри, да ги мотивира. Много ми се иска да си свършим работата по най-добрия начин и филмът да достигне до възможно най-много хора, да ги накара да се развълнуват.

• Има ли черта в характера на Христо Стоичков, нещо в образа, което да си казваш, че ще ти е трудно да пресъздадеш?

• Честно казано – не. Нямам такива притеснения. Желанието ми, а и не целия екип, е да направим филм на възможно най-високо ниво. Аз още в началото го казах и това беше излъчено в риалити формата, че с Христо Стоичков имаме близки черти в характерите. Това винаги съм го знаел и мисля, че ще ми помогне да направим образа както подобава.

• Имаш ли любими моменти от биографичната книга на Владимир Памуков за Камата?

• Има много неща, които дават различна емоция. Сещам се, например, за забавния момент когато за първи път влиза в съблекалнята на ЦСКА. Това е много интересна случка. Друг момент е, когато на стадион „Уембли“ в Лондон вдига купата на европейските шампиони след финала срещу Сампдория, приседнал на ложата, в която присъстват хора от кралското семейство. Има много моменти, десетки са буквално - и от ранните му години, и от престоя в Барселона, разбира се и такива, свързани с националния отбор.

• Какво изпита, когато стъпи на стадион „Камп Ноу“ по време на снимките в риалитито?

• Емоцията е особена и трудна за описване. Опитах да си представя как се е чувствал Христо Стоичков пред сто хиляди души. Може би усещането е като на гладиатор, когато стъпиш там на терена на голям мач. Поне така си мисля, с всички тези хора, които те подкрепят и аплодират. „Камп Ноу“ определено е незабравимо изживяване.

• Променя ли те славата? Вече сигурно хората те разпознават, а след филма ще станеш и доста популярен в цял свят.

• Не, това никога не ми е било цел или фокус. Когато започнах да се занимавам с актьорско майсторство, никога не съм бил движен от това да бъда известен и разпознаваем. Не мисля, че някога ще се променя, ще си остана такъв, какъвто съм.

Асен Алексиев